ХакНюз

Априлското въстание се сочи от историците като безспорния връх в националноосвободителните борби. 150-годишнината от величавия бунт обаче съвпадна с поредните предсрочни избори, суматохата около въвеждането на еврото и драмата с цените, ескалирала с войната в Близкия изток. Като резултат държавата подходи доста нехайно и пестеливо към събитието, което пък предизвика обществено брожение. В крайна сметка, служебното правителство на Андрей Гюров на пожар отпусна на 25 март допълнителни разходи в размер на 2 630 600 лева (приблизително 1 345 000 евро) за подготовката и отбелязването на юбилея. Твърде скромна сума за насрочените 220 събития в цялата страна във връзка с мащабното честване. За сравнение – само откриващото шоу „Ние сме всички цветове“ в Пловдив за Европейската столица на културата преди 7 години струваше около 2 млн. лева. Властите в Полша пък отделиха над 50 млн. евро (около 240 млн. злоти) за  програмата „Niepodległa“ в чест на 100 години от независимостта на страната през 2018 г. 

Иначе министрите на културата и образованието Найден Тодоров и Сергей Игнатов се опитаха да вдигнат духа с призива 20 април да бъде обявен за национален празник. 

Веднага недолюбващите 3 март историци се заеха да обясняват колко по-подходяща е тази дата като обединяваща нацията. Засега обаче се подготвят само стъпки началото на Априлското въстание да се отбелязва официално – вероятно и като неучебен ден.

Националните чествания ще бъдат основно в историческия Четвърти революционен окръг. Панагюрище, Копривщица, Батак, Стрелча, Клисура, както и в Дряново и Ловеч – това са основните центрове, където с научни форуми, възстановки, културни и спортни събития, туристически походи и фестивали ще бъде почетена паметта на героите и ще се припомни значението на 1876 г. за последвалото освобождение.

Проявите в отделните населени места следват датите на историческите събития и обхващат периода от 20 април до 1 юни, когато загива Христо Ботев, войводата на четата, слязла на Козлодуйския бряг, за да се включи във въстанието.

Националното честване в Панагюрище ще е на 1 май, а вечерта на 30 април факелно шествие „150 пламъка“ ще тръгне от различни точки на града, за да събере участниците на площада. На 2 май в историческата местност Оборище ще се проведе военно-исторически фестивал и всенародно поклонение. В Копривщица ще има тържествена заря-проверка на 30 април.  На 1 май е традиционната възстановка на епизоди от въстанието, а на 2 май дрон шоу ще представи също епизоди от въстанието.

Може тази година Клисура да е първото населено място от Четвърти революционен окръг, което да сложи началото на отбелязване на Априлското въстание на 20 април. Засега календарът на НСОРБ посочва тази дата за традиционната заря-проверка. Организацията е в ход, посочи кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Но все още не е категорично за тази година. За догодина обаче това ще бъде факт, увери той пред „Марица“.

Но за първи път жителите и гостите на борческото градче ще видят трагичната история на Цана Козинарова, която заедно с децата си се хвърля в кладенец, за да не попаднат в ръцете на башибозушките пълчища, както и съдбата на Боримечката с черешовото топче. Двете истории ще бъдат пресъздадени за пръв път в танцов спектакъл.

В Клисура и Калофер ще има два научни форума с участието на видни български историци.

Всяко населено място подготвя и събития за деца и ученици с тяхното участие – походи, спортни игри, търсене на артефакти от Априлското въстание.

Много активно в подготовката за юбилея се включи Българската академия на науките, която обяви официално създаването на Академичен организационен комитет, за да координира инициативите.

„БАН реши да поеме тази отговорност не само защото държавата не го направи. Мисията, завещана ни от основателите на Българското книжовно дружество още през 1869 г., е то да работи не само за материалното, но и за духовното благополучие и израстване на нацията“, каза в словото си при учредяване на Националния инициативен комитет в БАН  председателят на Академията чл.-кор. Евелина Славчева.

„Оказа се, че в страната подготовката кипи, но тя е фрагментирана. Липсва онова чувство на заедност, което ние решихме да обединим и да поемем тази голяма отговорност. Вярваме, че паметта на април от 1876 г. заслужава да бъде достойно отбелязана – с широко, мощно, звучно национално участие. Участие, което да създаде условията и усещането за един обединен и силен български народ“, каза още председателят на БАН. Академиците Иван Илчев, Георги Марков и Иван Гранитски подкрепиха в своите изказвания идеята за общонационално честване на годишнината.

Реално подготовката на юбилея започна преди близо година. Инициативата бе на кметовете на общините от някогашния Четвърти революционен окръг. Община Карлово, в чийто състав е героична Клисура, въстанала втора и изгоряла първа в пожарищата. Панагюрище, Копривщица и другите общини сформираха общински комитети и посочиха инициативите, с които да бъде достойно отбелязана годишнината, и предложиха сформирането на Национален  комитет за отбелязване на 150 години от Априлското въстание.

Те бяха подкрепени от Националното сдружение на общините. Предложенията за  множеството събития на общините Панагюрище, Карлово, Брацигово, Копривщица, Перущица, Стрелча, Батак, Златица и Лесичово бяха обединени в общ календар, отбеляза изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. Събитията вече са в ход от февруари. Началото дадоха Брацигово и Перущица – там и в Стрелча проявите продължиха и през март, а върховите инициативи са в края на април и през май.

Финансирането на инициативите, посветени на 150 години от Априлското въстание, обаче обхваща само събития. За разлика от мащабните чествания на 1300 години от създаването на българската държава или 150 години от рождението на Васил Левски сега не са предвидени средства за поддържане на паметните места, свързани с въстанието или с героите. От години Община Карлово се бори да получи пари за ремонт на къщата на даскал Ботьо Петков и на читалище „20 април“ в Клисура. От ремонт има нужда и паметникът на защитниците на Зли дол край Клисура, който е публична държавна собственост, коментира кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов.

„Общините и академичната общност ще направят всичко възможно, за да може сърцата на българите да се почувстват горди от това, че заедно, въпреки временните неблагополучия, в които живеем от години, можем да отбележим тази велика дата и да отдадем дължимото на нашите предшественици, които не са имали комфорта на днешната цивилизация, но въпреки това са направили всичко възможно, за да я има днешната България“, заяви Силвия Георгиева на форума в БАН.

Доколко тържествата за паметното събитие ще станат общонационално събитие обаче, засега повече зависи от съпричастността на хората, отколкото от действията на властта.