ХакНюз

– Г-н Керемедчиев, да започнем от договора, подписан с Украйна! Парламентът гласува да бъде преразгледан, после не събра кворум. Защо се стигна до тази бъркотия?

– Това е втората погрешна стъпка, която България взема във външнополитически план за много кратко време. Първата е влизането ни като учредители в Съвета за мир на Доналд Тръмп. Това са споразумения, за които трябва ратификация, последна санкция от Народното събрание. Липса на такава по-скоро ни излага, защото подписите, поставени официално пред камерите съвсем официално, се оказват невалидни. България олеква на международната сцена.

– Въпросът е дали премиерът Гюров е имал право да подпише договора, дадено му от решение на предишен парламент? 

– Това няма чак такова голямо значение, нека по спора се произнесат юристите. Въпросът е, че последващо решение за бламиране на подписания договор означава, че ние нямаме такъв, макар и официално обявен от делегацията в Украйна. Важен е крайният ефект, а той е олекване пред света. Същото се случи с подписа на бившия премиер Желязков със Съвета за мир на Тръмп. 

– Значи всички, които подписват договори с нас, няма да са сигурни подписват ли въобще нещо и какво е то? 

– Това е големият срам в международен план. Измъкваме се от поетите ангажименти, подчертавам, поети пред камери и цялата световна общественост. Няма кой за ни приема сериозно като международен партньор. 

– Вашето мнение – има ли нужда България от този договор? 

– Не виждам причина за това бързане от служебното правителство, защото идват избори на 19 април, които все пак ще конфигурират следващото Народно събрание, евентуално редовен кабинет. Негова грижа е да подпише дългосрочен ангажимент като този в сферата на образованието и отбраната.

Бързането за договора с Украйна може и да е заради силите в новия парламент 

Но това не е прецедент в работата на служебните правителства в сферата и на енергетика, и на отбрана. Имаше такъв случай и в опита за подписване на договор за самолетите „Грипен“. 

 – По принцип заслужава ли си в бъдещ етап този договор с Украйна, който вече е подписан от почти всички наши партньори? Знаем, Унгария и Словакия по традиция са против.

– Да. В него са залегнали немалко решения на предишни парламенти и правителства. Няма промяна в общата политика на България, особено в сферата на науката и образованието, възможностите за изучаване на български език в Украйна. Това е много важно. Напълно в тон и с общоевропейската политика.  

– Вече възниква и обратното съмнение – дали тази бъркотия не дава сигнал на ЕС и евроатлантическите партньори за настроение в промяна на курса? От прозападен към тип „Орбан“ или „Фицо“? 

– Може би това е основното опасение. Заявките от партиите, които вероятно ще влязат в  следващия парламент, са, че по-скоро ще забавят приемането на подписаното споразумение. Или пък ще има орязване. Затова и може би се бърза сега с неговото подписване. Виждате, самото общество е много разделено по темата.

– Може да се караме на тема Украйна-Русия, но по мои наблюдения масово българинът си иска в ЕС – да работи, да учи, да пътува без граници. 

– Да, но виждате как се роят евроскептичните партии. Стават все по-гласовити и повече като бройка. Явно има някаква почва в обществото ни. Иначе категорично две трети от българите са настроени изцяло евроатлантически и това се вижда от партиите, представени в парламента. Но пък и другите се роят, а някои започнаха да променят курса, явно виждайки почва за гласоподаватели. 

– Уви! Всичко опира до гласове! От друга страна, сме притиснати от войната в Иран чисто финансово – на колонките по бензиностанциите. Май влезе в задънена улица конфликтът там!

 – Достигнахме средата на разрешения от Конгреса на САЩ срок на бойните действия. На Тръмп бяха дадени два месеца, в които може да извършва такива. Остават приблизително 3 седмици. След тяхното изтичане той трябва да се върне в Конгреса и да поиска ново удължаване. Може да го получи минимум за 30 дни, максимум – колкото се прецени. Но се вижда, че подкрепата за такава операция спада сред американското общество, включително сериозно сред самите републиканци.

Натискът към Тръмп се засилва, той трябва да обяви победа, но не имагинерна 

Причината е в покачването на цените на горивата в САЩ, галонът удари 4 долара. Да, Америка не зависи от Залива до такава степен – едва 2 процента от петрола им идва оттам. Но борсовите цени скачат, САЩ са част от глобалния пазар. Затова Тръмп ще прибърза с приключване на бойните действия. Нищо чудно да има задълбочаване на преговорния процес, който върви по-скоро негласно към момента – направо апокрифно, заради силната роля на Революционната гвардия в Иран. 

– Точно щях да питам какво реално се случва. Тръмп говори как убил първите лидери на Иран, почти всички от вторите и сега говори с по-добрите трети. От Техеран отричат категорично? 

– Преговори в момента има – поне от президента Пезешкиан. По-скоро говорим за размяна на различни искания от двете страни. Въпросът е, че всеки по-либерално настроен представител на Иран попада веднага под атаките на хардлайнерите. Затова всичко върви много плахо и бавно с посредничеството на Пакистан. Ударите продължават, но сухопътна операция и превземането на определена енергийна структура все още е неясно. 

– Смятате ли, че Тръмп ще рискува с подобен ход, тъй като атака по суша със сигурност ще означава доста американски трупове? 

– Предполагам, решение ще бъде взето в следващите дни, защото Тръмп е подложен на натиск. Включително и от страните от Персийския залив, чиято инфраструктура е подложена на разрушения, коридорите им са затворени. Няма как да изнасят петрол. Същото важи за азиатски държави като Япония и Южна Корея, които на 60 процента ползват петрол от Залива. От друга страна, е натискът на Израел да бъде довършено започнатото. Няма как да знаем реакцията на Тръмп, тъй като изказванията му са противоречиви.

Сигурно е обаче, че никой няма да иска коридорът да остане под контрол на Иран. Затова и не изключвам сухопътна операция, макар и ограничена.

Най-вече по отношение на остров Харк и един друг – Ларак, който е точно на хода на Залива. Той се използва като толбудка, образно казано, за пропускане на кораби. 

– Доколко сте оптимист, че в този двумесечен срок ще спре войната? 

– Не съм оптимист, защото преговорите вървят доста тромаво. От друга страна, Революционната гвардия продължава да има сериозно влияние върху вземането на решения в Иран за продължаване на бойните действия. Натиск има и от двете страни.

Но от друга страна – натиск в самата Америка е доста вероятен, т.е. Тръмп да се изтегли. Разбира се, всичко са само хипотези. САЩ трябва да излезе обаче от конфликта с някакво решение, всичко друго би се приело като поражение, което американците няма да харесат. 

– Доколко войната може да сложи край и на НАТО, както плаши Тръмп? 

– Абсолютно е възможно. От първия мандат Тръмп показва раздразнение по отношение на участието на САЩ в НАТО. Всъщност той не приема такова и във всички международни организации, включително и ООН. Вече изтегли САЩ от доста програми.

.Като нищо САЩ ще излезе от НАТО, Европа трябва да има своя отбрана

Много вероятно е Европа да плаща все повече за американските войски. Или сама да вдига парите за отбрана, но трябва да минат десетилетия, преди да се изгради общоевропейски щит. 

– Но пък НАТО показа смисъла, като защити категорично небето над Турция, сваляйки и четирите балистични ракети от Иран? 

– Щитът на НАТО продължава да работи. България е част от него. Той показва своята ефективност. Не смятам, че има от какво да се плашим по отношение на войната в Иран. Но европейските държави трябва да търсят решение на отбранителните способности предвид намаляването на присъствието на САЩ.

 – Последно, как влияе войната в Иран на тази в Украйна? 

– Влияе по няколко причини. Вдигането на цените на петрола с близо 60 процента налива пари в руската военна машина. От друга страна, САЩ използват почти всички свои запаси от високотехнологични оръжия във войната с Иран. Това поставя под въпрос доставките им към Украйна. За този месец САЩ са изстреляли във войната с Иран два пъти повече ракети „Пейтриът“, отколкото са предоставили на Киев за 4 години! И накрая – концентрацията на света се премести към Близкия изток. Русия се изтегли от преговорите със САЩ и Украйна, което означава, че не виждат смисъл в момента от тях.

Визитка 

Милен Керемедчиев е завършва New Indian School в Кувейт и „Икономика и управление на транспорта“ в УНСС. Специализира в Центъра за обучение на SITA в Атланта и в Societe generale de Service. Владее английски, руски и арабски език. Първоначално работи в частни компании. Заема постовете главен секретар на Министерството на икономиката, след това заместник-министър на икономиката в кабинета „Сакскобургготски“ от 2002 г., по-късно е заместник-министър на външните работи – от 2007 г. Бил е координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай, както и изпълнителен директор на „Български пощи“ до 2011 г. След това заема важни длъжности в частния бизнес.