С интернационална трапеза ще отпразнуваме предстоящия Великден. Агнето може да е от Северна Македония, доматите да са турски, а белите яйца, най-подходящи за боядисване – украински. При козунака, разбираемо, изборът е по-обран и се набляга предимно на нашенски.
Българските животновъди могат да задоволят търсенето на агнешко по Великден едва на 40 процента, обявиха далеч преди празника от бранша. Останалото количество ще дойде от внос от Северна Македония, Румъния, Сърбия или далечна Нова Зеландия. Родните агнета оредяха, след като епидемията от шарка затри цели стада в Пловдивско и още няколко области.
Птицевъдите също не са в най-добра форма, тъй като в последните години ги връхлита болест след болест. Неблагополучия имаше в цяла Европа заради заболявания – в България основно заради високопатогенна инфлуенца по птиците, в Полша и в Германия – заради инфлуенца по птиците и нюкасълска болест, посочва Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите. Очевидно мерките за борба с тези заболявания в ЕС и у нас не са ефективни и вследствие на това поголовието се намали. Затова ЕС е позволил внос на яйца от трети страни – Украйна и Северна Македония, а през последните месеци и от Турция, обяснява той. Откъде е яйцето, лесно може да се разбере от печата на всяко яйце в търговската мрежа – кодът на България например е BG.
И с производството на плодове и зеленчуци отдавна буксуваме, голяма част от наличното по магазини и пазари също е внос.
Но дори и на широко скроените хора, които не се заглеждат много-много в произхода на стоката,
свят ще им се завие тази година от цифрите на етикетите.
Всичко е поскъпнало, и то драстично. Причини много – кризата в Близкия изток, горивата, торове и препарати, ръст на минималната заплата, закръгляне покрай еврото и т.н. Търговците обаче са наясно – по празници всеки цъка с език и се възмущава шумно, но накрая купува.
На един от пазарите в Пловдив зарзаватът е подреден като за изложба от ранни зори до късни доби. „Всичко е българско“, гласовито рекламира стоката си търговка. И само в случай че някой клиент посмее да й опонира, признава с половин уста, че не точно всичко е родно производство, но пък марулите със сигурност са нашенски. Предпразнично именно марулята е най-търсена, защото не може Великден без великденска салата. В последните три дни цената й на борсата в Първенец непрекъснато расте. Вчера жената на сергията я купила за 0.90 евро бройката. На щанда й е 1.20 евро. Ценовият скок заради увеличеното търсене на марули личи и от данните на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В началото на седмицата на едро тя се е продавала средно по 0.71 евро, а вчера финишира на средна цена за страната от 0.80 евро. На борсата край Пловдив пък е била 0.90 евро.
По пазарите конкуренцията е като по учебник
Сутрин продавачите правят един обход да видят цените на колегите си и тогава лепят етикетите и те. Така маруля може да се намери и за едно евро, но пък обяснението е, че зеленчукът не е минал през прекупвачи и борси, а идва от стопанството на семейството продавачи. Връзка зелен лук е 0.60 евро, а репичките са между 0.80 и 1 евро. Зелената салата се продава далеч по- безпроблемно, за разлика от доматите и краставиците за шопската. Кило краставици може да се намери минимум за 2 евро, да не говорим, че има и за 4.85 евро. Кило домати пък тръгва от 3 евро нагоре. Има и „домати шедьовър“ за 6 евро. Внос от Турция са, изглеждат съвършени, но са непродаваеми заради цената си. Доматите са другият феномен - от началото на април за една седмица са поскъпнали с 10 на сто, а на месечната база - с 41.5, става ясно от данните на Министерството на земеделието. Важно е да се подчертае, че ядем голяма част вносни домати - за миналата година вътрешното потребление е възлизало на близо 190 000 тона, а родното производство е било най-много 110 000 тона. Подобно е положението с краставиците - вътрешното потребление се задоволява от местно производство на 62%, а при картофите – на 66%.
За кора яйца най-пъргавите домакини вече се бръкнаха и даже ги боядисаха на Велики четвъртък.
Тази година едно яйце излиза от 0.25 до 0.34 евро,
според големината и цвета. Голяма верига пусна в последния момент вчера бели яйца от Украйна на промоция за 0.22 евро. Има и от Латвия, също на 22 цента бройката след празнично намаление с 10 на сто.
По магазините българско агнешко last minute все още се намира, но доста трудно. Във веригите има и родна мръвка, но и македонска, както и замразен внос от Нова Зеландия. Цената на предна агнешка плешка тръгва минимум от 10 евро за кило, а на задната – от 11 нагоре. Българското агнешко по специализираните магазини е на средна цена около 15 евро.
Важният код на всяко яйце
Всяко яйце, предлагано в търговската мрежа, задължително има печат. Този код е „личната карта“ на продукта.
Първата цифра показва метода на отглеждане:
0 – Биологично (свободно отглеждане на открито и биохрана).
1 – Свободно отглеждане (птиците имат достъп до открито пространство).
2 – Подово отглеждане (птиците се движат свободно в халета, но на закрито).
3 - Клетъчно отглеждане (в обогатени клетки – най-често срещаният метод).
Буквите посочват държавата на произход, а последните цифри са регистрационният номер на конкретния обект (ферма), контролиран от ветеринарните власти.
Преди покупка на яйца непременно проверете срока на годност, съветват от Съюза на птицевъдите. Обикновено той е 28 дни след снасянето. Огледайте и черупката – тя трябва да е здрава, чиста и без пукнатини. Дори микроскопична пукнатина е вход за бактерии.
Цветът на черупката пък съвсем не влияе на вкуса или на хранителните качества на яйцата. Той зависи единствено от породата на кокошката.
Статията е копирана от marica.bg