ХакНюз

• Властта се помисли за недосегаема заради разпокъсаната опозиция, но получи санкцията на площадите 
• Битката се премести от оста Изток – Запад към корупция – антикорупция
• Радев няма да тръгне да прави партия, преди да се стигне до предсрочни избори 

– Г-н Тачев, след последния протест се появи хипотеза как, без да искат, ПП-ДБ ще докарат на власт Румен Радев. Дойде ли време за неговата партия?   

– Със сигурност недоволството в обществото е огромно и го показа може би най-големият протест за последните 30 години. То би разместило политическите пластове при извънредни избори. И съответно – позволило на Румен Радев да излезе на терен. Може само да гадаем дали ще го направи. Сега партия би му донесла както възможни негативи, така и позитиви. Въпреки натиска правителството отказа да се оттегли, с основен мотив еврозоната. Аргументът е, че това трябва да стане с редовен кабинет. Въпросът е вече дали така може да засили напрежението отдолу. Това със сигурност би разместило пластовете. И да разчисти терена пред Радев да излезе на избори. 

– Тоест вероятно Радев изчаква обявяването на извънредни избори, за да не рискува иначе излизането от Президентството.

– Вероятно е така. В момента той няма почвата да го направи. Необходими са му политически трусове, на базата на които да направи партия. А това са точно предсрочни избори. Ако излезе сега, Радев може да остане просто встрани от процесите и да не капитализира огромните възможности, които се отварят пред него. 

– Премиерът Желязков ми прозвуча някак примирен – прочетох реакцията му като „дайте да мине това влизане в еврозоната“, пък ще я мислим оставката. То е ясно, че грам не се чувства уютно на поста. 

– То няма и как да се чувства уютно в ситуацията. Направи ми впечатление начинът, по който говореше за протестите. Каза, че ги разбира. Вероятно е опит за някакъв възможен диалог, за сваляне на напрежението. По-интересното е, че в първите часове след протеста, а и през целия ден след това нямаше изявление на Бойко Борисов (б.а. – първите му думи бяха публикувани в страницата на ГЕРБ във Фейсбук след 22,00 часа във вторник). Защото по време на големите мобилизации на протеста, а те се случват все при негови управления, той винаги излизаше и измисляше нещо. Борисов е много чувствителен по темата. Помним как през 2013 година хвърли оставка. 

 – Да, с мотива, че имаше кръв по Орлов мост.

– Точно. През 2020 година пък смени трима министри. После предложи промени в Конституцията. Винаги правеше опит за крачка назад, за да свали напрежението. Сега премиерът Желязков оттегли бюджета и потърси диалог, с надеждата, че и протестът ще го направи. Интересното е друго – сега претекст за недоволството стана бюджетът. А в миналото имаше много по-големи реални политически скандали. 2013-а това беше назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. През 2020-а – случката в Росенец и нахлуването на прокуратурата в Президентството.  

Ситуацията сега показва едно –  има натрупано огромно напрежение. Бюджетът беше просто искрата. А че успя да запали такива огромни протести, показва огромната чувствителност в обществото.  

 – Към какво тогава тази чувствителност, като не е бюджетът? 

– По скандирания, по плакати, по реакции на хората аз лично виждам най-голямо недоволство от засилващото се влияние на ДПС върху правителството. На теория партията не е в коалицията, няма представители във властта. Но в същото време влиянието на Пеевски расте. Дори говори от името на кабинета. Това дразни хората, определено. Този кабинет има нужния брой депутати да управлява колкото пожелае. И точно този комфорт доведе до поредица от грешки. Самите управляващи предизвикаха скандали, тъй като не се страхуваха от санкция на разпокъсаната опозиция. Но дойде санкцията на улицата! Хората на площадите казаха:  „Стига, не може така повече“. Към влиянието на ДПС се натрупаха скандали като показния арест на варненския кмет Благомир Коцев. И то в момента, в който ПП-ДБ правеха куп компромиси в името на еврозоната. Така властта върна битката от оста Изток – Запад, която се водеше покрай войната в Украйна, обратно в 2020 година. Наречете я корупция – антикорупция, мафия – антимафия. Темата не е идеологическа, тя е надпартийна. Хората са много чувствителни към нея. Естествено, това доведе до огромна мобилизация и отприщи гражданска енергия. Протестът не е партиен, какъвто беше този за Благомир Коцев. А на цялото общество – млади и възрастни. 

 – Това щях да попитам – донякъде  в София имаше очаквана масовост, лека изненада от мащаба в Пловдив, Варна, Бургас. Но направо съм втрещен, че на улицата излязоха хора в Ямбол, Гоце Делчев, Габрово, Ловеч. 

– Така е, толкова мащабно недоволство извън София помня през 2013 година, когато то беше чисто социално – срещу сметките за тока. Следващите огромни протести останаха в рамките на столицата. Просто натрупаната енергия трябваше в един момент да избухне. Към споменатата чувствителност към ролята на ДПС се прибавиха поредицата скандали – Благомир Коцев, заплати в бюджета, арогантно поведение на определени депутати, направо неприлични изказвания след първия протест. Това доведе до мащабите на втория. Разбира се, и фактът, че това стана протестът на най-младите. Това е тяхната революция. 

 – Наистина ли е революцията на поколението Z?  

– Преобладаваха най-младите, факт.  Това е нормално, всяко поколение си има своите протести. За моето това бяха тези през 2013 година. За нашите родители – протестите през 90-те. Сега младите, няма значение какво поколение ще го наречем, имат своя. Той започна през 2020-а и не е спирал. Ескалира отново, защото явно това поколение още има енергията да излезе и да търси своето. Тяхното време е! На най-младите. 

 – Все пак докъде може да доведе този протест – ще има ли избори преди тези за президент?  

– ГЕРБ и специално Бойко Борисов имат най-голяма полза от бързи избори. Определено не се чувства комфортно в това управление. Дистанцира се дори от него. Предсрочни избори ще му дадат глътка въздух. Виждам напрежение между него и ДПС. Засега видимо прехвърчат само няколко искри, но не може да знаем реално какво става под повърхността. Това не е Борисов, който беше през 2020-а! Тогава смени министри, обяви се за реформи. Сега, помните, се обяви за тотална промяна в кабинета. И накрая – нищо. 

 – Е, смениха Киселова с Назарян като шеф на парламента…

 – Да. Няма я тази власт очевидно, отслабена е в сравнение с 2020 година. Това го поставя в неудобна позиция.От друга страна, този кабинет няма алтернатива в рамките на този парламент. Стопиха се шансовете за размествания. А не е ясно на нови избори дали ще се промени нещо. Второ, партиите в управлението играят за историята,  те искат да останат като хората, вкарали България в еврозоната.  И на тази цена ГЕРБ е в коалиция със свои стари противници, като БСП и ИТН, които щяха да чегъртат Борисов. Но последният иска този разказ – вкарал е България в банковия съюз, искаше и в Шенген, но се размина. Сега Борисов иска да е част от историята, вкарвайки страната в еврозоната. Това държи коалицията, а и малките партии в нея се страхуват, че ще изчезнат при нови избори.  

 – Точно щях да Ви провокирам за липсата на промени при нови избори, защото съвсем сериозно си мислех, поне преди протеста, че може да се повтори вотът от Пазарджик.

– Имах предвид, че за Борисов не се очертават нови коалиционни партньори. Иначе да – вероятно някои ще изпаднат от парламента. Правителството няма алтернатива от своя гледна точка, въпросът е колко ще се засилва натискът от Радев, от ПП-ДБ, от останалата опозиция. И най-вече от гражданите. Въпросът е дали енергията ще се канализира, или ще се разпилее. Дали младите ще видят промяната, която желаят, или ще останат разочаровани.

Светлин Тачев е доктор по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен асистент в Института по философия и социология при БАН. Хоноруван преподавател в УНСС. Автор на книгата „Новият преход. Как протестите променят демокрацията“. Завършил е бакалавърска степен по специалност „Политология“ (2009-2013) и магистърска степен по специалност „Политология. Дипломация и национална сигурност“ (2013-2014) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Млад учен (2019), а след това и постдокторант (2019-2021) в СУ „Св. Климент Охридски“. Социолог в „Галъп интернешънъл болкан“ (2018-2024), а сега – в агенция „Мяра“.