ХакНюз

Децата от поколението Алфа, родени след 2013 г., имат по-висока степен на интелигентност в сравнение с X, Y и Z.  Те се раждат с познание, което предишните генерации е трябвало да трупат, а разполагат и с изобилието на технологиите. Имат обаче по-сериозни проблеми с общуването – социалната и емоционалната интелигентност. 

Това показва опитът на Менса България. Националната психоложка на организацията – Даниела Лечева, е провела изследване за интелигентността на поколенията, откакто Менса започва да прави тестове у нас през 1991 г.

Те съдържат логически задачи, с които всеки по принцип може да се справи, но ключова за хората с високо IQ e бързината. Мерната единица за резултатите е персентил. Ако например някой има резултат 66 персентила, това означава, че е по-интелигентен от 660 души от 1000 явили се при същите условия и на същата възраст.

Резултат под 35 персентила означава интелект под средния, между 35 и 65 персентила ​е знак за средна интелигентност, а между 66 и 97 – за висока. Изключително високо IQ имат постигналите 98-99 персентила и те имат право да влязат в обществото на Менса. Счита се, че 100 персентила е непостижим резултат.

Данните от изследванията през годините у нас потвърждават ефекта на Флин  – на цялата планета

степента на интелигентност се покачва на всяко десетилетие.

Как изглежда това у нас?

Поколението Х – родените между 1965 и 1980 г., има среден резултат 80,36 персентила.

Генерацията Y (1981 – 1996 г.) има по-високи резултати от предходното поколение X и следващото Z – 82,27 персентила. „Отдавам го на факта, че това е поколението, по чието време се появява интернет и на което се налага бързо да се адаптира“, казва Даниела Лечева. Тези хора са имали детство без устройства, с много социални контакти, а после са прекрачили в другата реалност с технологиите.

Поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) са със среден резултат 82,04 персентила. Те вече имат интернет, но все още няма достатъчно обучителни платформи и ресурси, казва Лечева.

Според нея по-високите резултати на поколението Алфа (родените от 2013 г. насам) – 84,8 персентила, се дължат на това, че мозъкът се е развил в резултат на ефекта на Флин. Те се раждат с повече знание, което другите поколения е трябвало да трупат. В същото време вече разполагат с всякакви ресурси и технологии от ранна възраст, което дърпа интелекта напред при разумното им използване. Значение вероятно има и че голяма част от явилите се на теста у нас настоящи тийнейджъри са деца на родители, които вече са членове на Менса.

В момента се прави опит за събиране на данни за унаследяването, като родителите имат възможност да се явят на теста заедно с децата си на половин такса, за да се съпоставят резултатите.

Значение за представянето имат скоростта на преработка на информацията, която по принцип е по-висока в по-ранна възраст, но и кристализиралата памет, която пък е свързана с опита и е силна страна на хората над 25 г.

Българите имат по-висока успеваемост от Германия, Нидерландия,

Великобритания, Белгия. Изпреварват ни обаче Тайван и Швеция.

Възможно е отношение към тенденциите да има и увеличаващата се популярност на тестовете за интелигентност през годините – т.е. по-голяма част от хората с високо IQ са изкушени да го документират, отчита Лечева.

В училища, които не са толкова елитни, има относително равномерно разпределяне между различните нива. Обикновено с най-високи резултати са възпитаниците на математическите гимназии. При тествани 184 младежи от Софийската математическа гимназия 67 се оказали с право да членуват в общността на Менса.

В Пловдив са провеждани тестове в Математическата гимназия, която е домакин на изпитите, и в СУ „Св. Патриарх Е​втимий“. МГ е с по-високи резултати.

Трябва обаче да се отбележи, че тестът мери основно математическо-логическата интелигентност, но не и криейтив и творчески способности. Но ако един човек има висока логическо-математическа интелигентност, той се справя над средното и в другите области – това означава, че може би ще е по-добър и по български език и литература, че по-лесно ще усвои музикален инструмент. Теорията на Спиърсън казва, че това е вродената способност да се справяме по-добре с повече неща, обяснява Даниела Лечева. 

Младежката Менса пише на министър Красимир Вълчев

В момента се работи по обновяване на програмите за членовете на младежката Менса организация, в която членуват тийнейджъри от 14 г. нагоре. На поредица срещи те са споделили своите интереси, които са основно в областта на кариерното ориентиране. Предстоят им срещи с лектори и членове на Менса, които да говорят за своя професионален път. 

Това лято Менса проведе за първи път младежки лагер в село Гергини за свръхинтелигентни младежи на възраст между 14 и 18 г. Около 30 деца имаха възможност да избират дейности от няколко специално разработени проекта -„Оцеляване в екстремни ситуации“, „Успех в живота“, „Градина на бъдещето“, „От искра до промяна“, „Изкуството на приятелството“, „Презентирай бъдещето“.

Там се родила идеята младежите да направят постъпки пред министъра на образованието Красимир Вълчев за по-силно специализиране на обучението. Не са доволни, че сега, ако учат например информатика, в учебния план има и много природни науки. Смятат, че след определена възраст, когато интересите вече са изявени, е необходимо задълбочаване в дадена област.

Човек, който се интересува от всичко, не е достатъчно добър в нищо,

казва Даниела Лечева.

Политиката на МОН в момента е с точно обратен курс – излизане от специализацията и връщане към базисното, с повече математика и природни науки. 

За преодоляването на основния дефицит на интелигентните хора – социалните и емоционалните умения, Менса  организира настолни игри за възрастни и членове на младежката организация.

Предстои и поредица от семинари.

Намирам смисъл да помогна на високоинтелигентните деца да живеят в по-добра среда. Аз в малък град съм получавала отношение от типа „Ти за много умна ли се мислиш, ма!?“,

споделя Даниела Лечева.

В момента много родители считат тестовете на Менса за поредното състезание, на което се явяват децата им. Целта е да обясним, че  резултатът е знак за различни характеристики. Високо IQ обикновено е свързано с дефицити в общуването и трябва да се работи за компенсирането им. Интелигентност под средното ниво предполага трудности в училище, които не могат да се компенсират с частни уроци и ако родителят има прекалени амбиции, може да травмира детето, казва националният психолог. Искаме да обясним на родителите особеностите на децата в различните периоди на развитие, защо проявяват това поведение и как може да им се влияе, казва тя. Вече има запитвания и от учителски колективи.

Първоначално тези семинари ще са в общността на родителите на деца от младежката Менса, а после и с училища партньори.

Вече около 30 деца са се явили на тестовете на Менса за най-малките – от 3 до 9 г. За момента средният резултат е 82,5 персентила, но все още няма достатъчно натрупване, за да бъдат данните представителни. 

AI ще съставя теста

От 2019 г. Менса интернешънъл инвестира в тестове, които да са само за организацията. Прави се стандартизация – полагат се в голяма извадка от хора, по която се определя средното ниво, а според него – и цялата скала.

Вече се намесва и изкуственият интелект. Това позволява работа с голяма база данни от въпроси от 4 типа – с различно естество и различно ниво на трудност. АI ще прави конфигурации от тези четири вида и лесно, средно, трудно и много трудно равнище. Работата е на финален етап. 

Така ще може по-лесно да се опазва и конфиденциалността на тестовете. До момента се работи с два варианта, като е имало опити за снимане и споделяне в интернет. 

Вероятно скоро тестовете ще се прехвърлят на устройства, вместо да се попълват на хартия.