ХакНюз

Откакто прозвучава за първи път през 1875 г. в Опера Комик в Париж, тя сякаш следва проницателните думи на Пьотър Чайковски: „… готов съм да се обзаложа, че след десетина години „Кармен“ ще се счита за абсолютен шедьовър“ (1880 г.). Скандална на премиерата си, прочутата опера на Жорж Бизе скоро се превръща в една от най-често поставяните в света. От Питър Брук до Франко Дзефирели, от  сър Ричард Еър до Саура – куп световно признати режисьори са предизвикани от магията на циганката бунтарка. И така един мит се превръща в хит.   

Своя прочит за съблазнителката, която живее по свои собствени правила, прави и режисьорката Урсула Хорнер. С нейната постановка „Кармен“ се завръща на Античния театър на 28 август като един от най-очакваните спектакли на фестивала Opera Open. 

Когато влиза в кожата на Кармен, Светлина Стоянова открива една много по-сложна личност, отколкото е очаквала. „Всеки дебют носи определена доза неизвестност и именно това го прави толкова специален“, казва пред „Марица“ мецосопраното, което покорява с богатия си кадифен тембър най-големите оперни театри в света. Сега идва в Пловдив, където ще пее една от емблематичните роли – тази на непокорната Кармен.

„Очаквам срещата с публиката с много вълнение и любопитство, защото едва тогава ролята започва да живее истински. Кармен е фатална жена, но за мен това произтича преди всичко от нейната същност, от силата на вътрешната й свобода и именно това ме впечатлява в образа й. Тя с абсолютна готовност понася последствията от собствените си избори. Не бих искала да я представям като изкусителка, а като жена с много ясно усещане за достойнство и независимост. Вярвам, че точно това я прави толкова силна и толкова трагична“, развива концепцията си за образа Светлина. 

Признава, че самата тя дълго време е бягала от тази роля

„Изграждането на образа изисква специална нагласа. Опитвам се максимално да осмисля не само какво казва Кармен, а защо го казва. За мен е важно да намеря логиката зад всяко нейно действие и да избегна клишетата.“

Едни от най-големите режисьори в света представят своя прочит за образа на прочутата прелъстителка. И се опитват да проникнат в загадката на дивата и страстна циганка от Севиля. Тя пленява сърцето на войника Дон Хосе, но по-късно насочва чувствата си към тореадора Ескамилио, което води до ревност и нейната смърт от ръката на Дон Хосе. Така се ражда една от най-завладяващите истории за фатална любов.

Карлос Саура вижда Кармен чрез езика на танца и неговата героиня избухва с ритъма на фламенкото. Големият Питър Брук в спектакъла „Трагедията на Карм​ен“ срязва партитурата до камерна драма. Той премахва масовите сцени, за да изчисти образа на Кармен като сурова, инстинктивна и фатална сила -сцената е минималистична, с пясък и кървави или земни нюанси, където се разчита на мощното присъствие на актрисата. В своя филм-опера Франческо Рози пък поставя на фокус земната работничка от цигарената фабрика, която има непокорен и трагичен дух.

„Ние сме много различни като характер и житейски избори, но разбирам стремежа й към свобода и отказа да живее според чужди очаквания“ ​- това е трактовката на оперната дива Светлина Стоянова. „Като артист винаги търся автентичността и мисля, че именно това е нещото, което ни свързва. Кармен не манипулира хората за удоволствие и не търси драмата. Тя просто не прави компромис със своето светоусещане, с разбиранията си и съответно с начина си на живот. Обича истински, но отказва да превърне любовта в притежание. Именно затова конфликтът с Дон Хосе е неизбежен – те разбират любовта по напълно различен начин. Според мен трагедията не идва от това, че Кармен е безразсъдна, а от това, че остава вярна на себе си. До самия край“, разсъждава Светлина.

Кармен въплъщава всички клишета, свързани с ромските жени,

казва режисьорът на постановката Урсула Хорнер. И продължава така: „Тя е дива и безстрашна, неконформистична, постоянно в конфликт със закона и живее изключително в настоящето. Но нейното име предполага, че над нея тегне и тежка сянка. Освен латинското значение на carmen (поезия, песен, магическа формула), думата „карма“ също е скрита в него. Произхождаща от древния индийски език санскрит, тя означава „дело“ или „ефект“. Всяко физическо или умствено действие води до последствие“, коментира Хорнер. Преди две години тя режисира „Кармен“ в Пловдив и кани за екзотичната роля солистката на Белградската опера Любица Вранеш. Спектакълът тогава е представен на закрита сцена, а сега се разгръща в цялостен мащаб на Античния театър.

Преди две години режисьорът на постановката Урсула Хорнер я поставя на закрита сцена. В централните роли са поканени огненото сръбско мецосопрано Любица Вранеш, португалският тенор с успешна кариера на европейската сцена Карлос Кардосо и полският бас Даниел Мирослав с участия в престижните оперни фестивали във Флоренция и Глиндеборн, Англия.

Родената във Виена Урсула Хорнер завършва вокалния факултет на Виенския университет за музикално и изобразително изкуство. Пеe в над 30 постановки във Виенската Щатсопер. Поставя класически опери, оперети, мюзикъли, творби на съвременни автори, сред които „Историята на войника“, „Бастиен и Бастиена“, „Продавачът на птици“, „Дон Жуан“, „Севилският бръснар“ (Австрия), „Старата мома и крадецът“ (турне в Германия), „Една нощ във Венеция“ (Исландия). Работила е като асистент на самия Роман Полански. Създава спектакли за деца, образователни програми, детски предавания за ORF.

Как опознава света на ромите

Хорнер е живяла 16 години в Македония и там имало „достатъчно роми”, които имала възможност да изследва. „Исках да направя театрална версия на нормалния им живот. Съществува конфликт между нашата цивилизация и ромския начин на живот. Те имат много деца – от 13-14 години раждат. В операта Кармен има дете, Мерцедес има дете и накрая дори е бременна и не се знае кой е бащата”, обяснява Урсула Хорнер. Светът на операта я интригува, но в думите й има известна провокация: „В момента за мен операта прилича малко на музей. Аз като режисьор правя по-модерна изложба със стари артефакти. Винаги е репродукция на нещо. А имам голямото желание да работя нещо ново. Всичките тези познати заглавия нямат смисъл“, казва Хорнер.  

Спектакълът на Опера Пловдив е под диригентската палка на  Григор Паликаров. Сценограф е Мария Ветероска от Северна Македония, която вместо на претрупана битова среда, залага на изчистени линии.

Тя организира сцената така, че в нея да има хем символизъм, хем нещо индустриално – като декорите на фабриката за тютюн. Акцентът обаче е 10-метров паднал рог на бик – той е ярък визуален символ на страстта, коридата, опасността и трагичната съдба на главните герои. Сега този интригуващ декор е специално разработен и адаптиран, за да се разгърне в целия си блясък върху монументалното пространство на Античния театър. 

Световни оперни звезди са любовни съперници

Световни оперни звезди ще водят битка за сърцето на Кармен на Античния театър, превъпл​ъщавайки се в образите на войника Дон Хосе и тореадора  Ескамилио. Ролята на ефрейтора от испанската армия, чийто живот се преобръща напълно заради опустошителната му любов към красивата циганка, е поверена на Иван Момиров.

Той е едва третият български тенор (след Никола Николов и Димитър Узунов), стъпил на сцената на кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон. Пеел е в Римската опера, „Опера Бастий“ в Париж, Мариинския театър в Санкт Петербург и много други.  Варненецът е определян от критиката като глас с „античен отпечатък“, често сравняван с легенди като Франко Корели и Карло Бергонци. Дебютира на международна сцена едва на 21 години в „Дойче Опер“ – Берлин. В началото на кариерата си е поканен от оперната прима Гена Димитрова за нейните галаспектакли. Малко след това пее в златната зала „Музикферайн“ във Виена редом до великия Николай Гяуров. Печели и специалната награда на Хосе Карерас на конкурса „Хулиан Гаяре“.

Константин Рител – Кобилянски, който е в ролята на Ескамилио, е световноизвестен драматичен баритон с блестяща международна кариера. Роден е в Киев в артистично семейство и е потомък на украинската писателка Олга Кобилянска. Носител е на Международната музикално-театрална награда в Германия именно за феноменалното си превъплъщение в ролята на тореадора в „Кармен“. Отличен е с наградата Pro Europe на Европейската фондация за култура към Европарламента в Страсбург (нареждайки се до лауреати като Пласидо Доминго и Хосе Карерас). Носител е и на Международната награда на херцог Ришельо (Франция). Извън класическата опера, неговият репертоар включва роксимфонични проекти (изпълнявал е хитове на Rolling Stones) и главната роля в рокоперата Mysteria в Германия.

Ричард Еър разгръща драмата в града на Дон Жуан

Когато Ричард Еър поставя шедьовъра на Бизе „Кармен“ в Метрополитън опера в Ню Йорк, постановката се превръща в истински хит в историята на този емблематичен театър. В главните роли са световни звезди – мецосопраното Елина Гаранча като Кармен и тенорът Роберто Аланя като Дон Хосе.

Интересното е, че операта се развива във и около Севиля – град, който по времето, когато е написана „Кармен“, вече е служил като екзотична обстановка на много оперни композитори. Сред тях са „Севилският бръснар“ на Росини и „Силата на съдбата“ на Верди. Севиля е вдъхновил и самия Моцарт с „Дон Жуан“, а Бетовен го използва като място за изследване на брачната вярност в своя „Фиделио“.

Авангарден спектакъл на Дановски печели овации в Япония

Своя прочит на „Кармен“ прави и големият ни театрален и оперен режисьор Владимир Дановски. Под негова режисура е първата немско-японска оперна продукция. Времето е 90-те години на миналия век.

„Моятa постановка на „Кармен“ събра солисти от Германия, Италия и Америка, диригент и хореограф – аржентинци, симфоничния оркестър на Сапоро и хор от Асахикава (и двата града в най-северния японски остров Хокайдо). След турне на острова продукцията гостува в Токио“, разказа пред „Марица“ Дановски.

Подходът му е необичаен – постановката започва с финала на историята. „По време на увертюрата на сцената излиза главният герой Дон Хосе, който в последния момент преди екзекуцията, като убиец на Кармен, си спомня своя живот. Трактовката определяше като основна причина за цялата трагедия дълбоко вкоренени, остарели патриархални представи за ролята на жената. Тя е или демоничната съблазнителка, или жената, олицетворение на ангелоподобната невинност (продължение на ролята на майката), която в операта се представя чрез кротката, набожна съселянка на Хосе ​-Микаела. Избрах за ролята на Кармен Вивиана Араиса-Стафини – певица със смесен, италианско-немски произход и съпруга на световноизвестния мексикански тенор Франциско Араиса. Фигурата беше изградена като противоречие между външна самоувереност и вътрешна неудовлетвореност. Нейното агресивно, презрително отношение към мъжете беше показано като средство за самозащита. 

Любовта с Хосе е и за двамата неуспял опит за освобождаване от тези традиционни клишета“, 

мотивира идеите си режисьорът Владимир Дановски. В неговата интерпретация на сюжета костюмите загатват някои испански елементи, но модерността присъства смело. „Декорът беше изцяло абстрактен и символичен, показващ, че историята може да се случи навсякъде. Основен елемент беше триъгълник с различни функции – символ, от една страна, на женствеността, а от друга – на взаимоотношенията между тримата главни герои. В последното действие този триъгълник маркираше арената. Той се променяше според действието, позицията и цвета си“, разказва режисьорът.

Особено място в постановката му заема легендарният италиански тенор Джузепе ди Стефано (последният мъж в личния живот на Мария Калас). Той е едновременно вокален консултант и патрон на целия проект. Макар и официално приключил кариерата си, той дори изнася концерт в Токио заедно със солистите на продукцията. Постановката под режисурата на Дановски има изключителен успех. „Беше акламирана от компетентна и благодарна японска публика.

Един критик я нарече „гениална“, ала тя беше пионерски експеримент!

Впоследствие се оформи истински бум на солисти от Далечния изток, обучени в Европа и изпълняващи превъзходно италиански, френски или немски оперен репертоар. Но тогава, през 90-те години, това развитие беше още в началото си и задачите бяха разделени: гости от Европа за главните роли и професионални японски ансамбли (хор и оркестър)“, допълва Владимир Дановски, който близо 40 години работи в Мюнхен, Германия. Той е основател на организацията „ЕврОпера“ и на Музикално-театрална работилница – Мюнхен. От 2002 до 2006 е художествен ръководител на мюзикъла „Крал Лудвиг II“ във Фюсен и в Дойчес театър, Мюнхен. Неговата пиеса „Спасението“, посветена на спасяването на българските евреи, е изпълнена за пръв път през 2012 г. в навечерието на Деня на Холокоста, 27 януари, в салоните на фондация „Конрад Аденауер“, Берлин. Следват спектакли на фестивали в Аугсбург, Пасау и др. Пиесата е наградена с Европейска награда за толерантност на Културен форум – Европа и с наградата „Марион Самуел“ на фондация „Памет“, Аугсбург.

Във версията на Дамиано Микиелето: Облечена в черно фигура дебне от сцената

Сивите декори на Паоло Фантин разполагат няколко едноетажни сгради ​-полицейски участък, осветен с неонови лампи бар, колиба на контрабандист и съблекалня на тореадора до широки открити пространства. Суровата светлина на Алесандро Карлети подчертава парещата температура на сцената и вцепенението на общност, замислена като „потна, мръсна и дива“. Туфи трева и самотен телеграфен стълб подсказват за безплодните гледки към Дивия запад, въображаем пейзаж, който би могъл да бъде Андалусия или Аризона. Върху тези предимно голи пространства децата играят на каубои и индианци, а мъжете се разхождат апатично в жегата. 

Това е „пейзажът“ в „Кармен“ на Кралската опера, Лондон.

В нея италианският режисьор Дамиано Микиелето създава една съвременна, динамична и психологическа интерпретация на шедьовъра. Спектакълът е високо оценен за визуалния си дизайн и фокуса върху еманципацията на Кармен, като в него блестят звезди като руското мецосопрано Айгул Ахметшина, най-младата изпълнителка на ролята в историята на Кралската опера, и Фреди де Томазо

Микиелето бяга от всякакви конвенционални изображения на Севиля, подобни на картички, или клишета с арена за бикове. Вместо това избира „селска и отдалечена Испания, цялата в широки хоризонти, жега, прах и неизбежна слънчева светлина“. 

Голямата изненада е облечена в черно фигура, която дебне от сцената. Това е майката на Дон Хосе (за която се говори, но обикновено никога не се вижда), чието погребално облекло е предназначено да предвещава смъртта – индикатор за онези, които не познават сюжета на операта. Или не могат да предусетят трагичен изход от повтарящия се мотив на съдбата в музиката. Вероятно с този детайл Микиелето провокира да се замислим и за традиционните семейни ценности, които Дон Хосе отхвърля.