ХакНюз

Новите европейски изисквания за производството на мебели поставят сектора пред сериозна промяна. Целта на правилата е изделията да бъдат по-устойчиви, по-надеждни и с по-дълъг живот, но въвеждането на новите стандарти поставя редица въпроси пред производителите, особено когато става дума за по-малките предприятия.

Новите правила са част от европейската политика за екодизайн и насърчаване на устойчивото производство. Те предвиждат по-строги изисквания към начина, по който се проектират, произвеждат, използват и в крайна сметка рециклират мебелите.

Сред основните цели е на пазара да не се предлагат мебели с прекалено кратък експлоатационен живот. Изискванията са насочени към изработването на по-трайни и надеждни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, поддържани, разглобявани и използвани повторно.

За производителите това означава промени още на етапа на проектиране. Все повече внимание ще трябва да се обръща на използваните материали, възможността даден продукт да бъде ремонтиран и начините, по които отделните му компоненти могат да бъдат повторно използвани или рециклирани.

Особено значение ще има и произходът на материалите. Новите изисквания поставят акцент върху използването на устойчиви и възобновяеми суровини, което насочва вниманието към дървесината и дървесните материали. Ще се следи също така доколко производството е енергоемко.

Очаква се новите правила да окажат влияние и върху цените на мебелите. По-устойчивите материали, новите технологии и допълнителните изисквания към производството могат да увеличат разходите на компаниите, което в крайна сметка може да се отрази и върху крайната цена за потребителите.

Това е едно от големите предизвикателства пред българската мебелна индустрия – производителите ще трябва да убедят клиентите защо по-устойчивият продукт може да струва повече. Българските компании обаче вече са добре позиционирани на европейския пазар и страната ни е сред значимите износители на мебели в Европа.

Сред новите изисквания е и въвеждането на дигитален паспорт за продуктите. Той ще съдържа информация за материалите, характеристиките на изделието, енергийната ефективност и безопасността. Изискването ще важи за продуктите, които се предлагат на европейския пазар, независимо дали са произведени в ЕС или са внесени от друга държава.

Именно дигиталният паспорт може да се превърне в едно от по-сериозните предизвикателства за част от малките предприятия. Големите производители разполагат с повече ресурси, специалисти и технически възможности, за да адаптират производствените си процеси към новите изисквания.

За по-малките фирми обаче допълнителната административна и техническа тежест може да се окаже по-сериозна. Те ще трябва да следят новите изисквания, да документират информацията за своите продукти и да гарантират, че изделията им отговарят на определените стандарти.

В същото време експертите от бранша посочват, че българските малки производители в много случаи вече използват качествени и устойчиви материали. Това може да се окаже предимство при преминаването към новия модел на производство.

Европейските правила предвиждат още изисквания към опаковките и начина, по който мебелите могат да бъдат сглобявани и разглобявани. Идеята е продуктите да могат по-лесно да бъдат ремонтирани и отделните им части да се използват повторно или да бъдат рециклирани.

Това променя изцяло философията на производство. Вместо мебелите да бъдат проектирани единствено с мисъл за крайния им вид и цена, производителите ще трябва още при създаването им да предвидят целия жизнен цикъл на продукта.

Промените засягат не само мебелите, но и матраците. Именно този сегмент се очаква да бъде сред по-сериозно засегнатите от новите правила за екодизайн. За производителите ще има изисквания, свързани с дълготрайността, възможността за ремонт и рециклиране, както и с използваните материали.

Новите стандарти няма да засягат само производителите. Магазините и веригите за доставки също ще трябва да се съобразят с промените. Това означава, че изискванията ще се прехвърлят по цялата верига – от проектирането и производството до продажбата на готовия продукт.

Очакването е правилата да доведат до постепенно ограничаване на евтините и краткотрайни мебели. Вместо изделия, които се подменят след няколко години, европейската политика насърчава продукти, които могат да се използват по-дълго, да се поддържат и да бъдат ремонтирани.

За потребителите това може да означава по-висока първоначална цена, но и по-дълъг живот на закупената мебел. Идеята на новите правила е стойността на продукта да се разглежда не само през цената му в магазина, а и през разходите и въздействието му върху околната среда през целия му жизнен цикъл.

Българската мебелна индустрия вече има сериозно присъствие на международните пазари. Страната е сред големите износители на мебели в Европа, а българските производители се конкурират с качеството и сравнително конкурентните си цени.

Предстоящите промени обаче ще изискват адаптация от целия сектор. Производителите ще трябва да инвестират в нови процеси, технологии и документация, а клиентите постепенно ще трябва да свикнат с идеята, че устойчивото производство може да означава и по-висока цена.

Новите европейски изисквания са част от по-широкия преход към кръгова икономика, при който продуктите трябва да се използват възможно най-дълго и след това да могат по-лесно да бъдат рециклирани или превърнати в ресурс за ново производство.

За малките производители основното предизвикателство ще бъде да намерят баланс между инвестициите, които ще трябва да направят, и възможността да останат конкурентоспособни. Именно затова адаптацията към новите правила се очертава като една от важните задачи пред мебелния сектор през следващите години.