Много хора приемат, че ежедневният прием на витамини е един от най-лесните начини да поддържат добро здраве и да компенсират евентуални хранителни дефицити. Рекламите често внушават, че хранителните добавки могат да повишат енергията, да подобрят паметта, да укрепят костите, да засилят имунната система и дори да удължат живота. В резултат на това милиони възрастни хора приемат по една или повече добавки ежедневно.
Въпреки това все повече учени и лекари поставят под въпрос идеята, че всички хора – и особено възрастните – имат нужда от профилактичен прием на витамини. Макар витамините и минералите да са жизненоважни за организма, това не означава, че допълнителният им прием винаги носи полза. В някои случаи той е ненужен, а понякога дори може да бъде вреден.
Основният въпрос, според специалистите, не е дали витамините са „полезни“ или „вредни“, а дали конкретният човек има реален недостиг или повишена нужда от тях. С напредването на възрастта в организма настъпват редица промени, които могат да повлияят на хранителния статус. Често се наблюдава намален апетит, прием на по-малки порции, проблеми със зъбите или дъвченето, както и хронични заболявания, които ограничават разнообразието на храненето. Освен това част от лекарствата, които възрастните хора приемат, могат да намалят усвояването на определени витамини и минерали.
Един от най-често срещаните дефицити в напреднала възраст е този на витамин B12. Той е ключов за нормалната функция на нервната система и за образуването на червени кръвни клетки. С възрастта обаче способността на организма да усвоява B12 от храната намалява, тъй като се променя функцията на стомаха и производството на стомашна киселина. Недостигът може да доведе до симптоми като хронична умора, обща слабост, проблеми с равновесието, изтръпване на крайниците, затруднена концентрация и дори объркване. Добрата новина е, че при навременно установяване състоянието обикновено се лекува сравнително лесно чрез добавки или инжекции.
Друг важен витамин е фолатът (витамин B9), който участва в синтеза на ДНК и образуването на здрави кръвни клетки. Недостигът му може да доведе до анемия и повишени нива на хомоцистеин в кръвта – фактор, който се свързва с различни заболявания, макар учените все още да изследват дали директното му понижаване носи реални здравни ползи.
Витамин D също е сред най-често обсъжданите при възрастните хора. Той се синтезира в кожата под въздействието на слънчевата светлина, но с възрастта хората прекарват по-малко време навън. Това води до по-ниски нива, което може да отслаби костите и да увеличи риска от фрактури. Въпреки това изследванията показват, че рутинният прием на витамин D при всички възрастни хора не винаги води до значими здравни ползи. Затова лекарите обикновено го препоръчват само при доказан дефицит или при повишен риск от остеопороза.
Калцият е тясно свързан със здравето на костите и често се разглежда заедно с витамин D. Макар добавките да могат да бъдат полезни в определени случаи, специалистите предпочитат той да се набавя основно чрез храната – като млечни продукти, обогатени храни и някои зеленчуци, тъй като това обикновено води до по-добро усвояване.
Магнезият също често се рекламира като средство срещу стрес, безсъние и мускулни крампи. Въпреки това научните доказателства за ефективността на рутинния му прием при такива оплаквания остават ограничени, поради което експертите препоръчват предпазливост.
Мултивитамините са популярни сред възрастните хора като „застраховка“ срещу недохранване. Големи проучвания обаче показват, че при здрави хора те не намаляват значително риска от заболявания, нито гарантират по-дълъг живот. Това не означава, че са напълно безполезни, но не трябва да се възприемат като заместител на балансираното хранене.
Особено важно, но често подценявано, е достатъчният прием на протеин. За разлика от витамините, той директно влияе върху мускулната маса и силата. Недостатъчният прием при възрастните хора може да доведе до загуба на мускули, по-висок риск от падания, слабост и намалена самостоятелност.
Не на последно място, прекомерната употреба на хранителни добавки крие рискове. Високи дози на някои витамини могат да бъдат токсични, а желязото например може да бъде опасно без доказан дефицит. Освен това част от добавките взаимодействат с лекарства и променят тяхното действие.
В крайна сметка здравословното остаряване не зависи от таблетки, а от комплекс от фактори – балансирано хранене, физическа активност, силови упражнения, качествен сън, социална активност и редовни медицински прегледи. Добавките имат място само когато има реална нужда, установена от специалист.
Статията е копирана от marica.bg