ХакНюз

Тирамисуто изглежда като десерт с вековна история, но всъщност е изненадващо младо. Най-добре документираната версия за произхода му води до ресторант Le Beccherie в Тревизо, където десертът Tiramesù влиза в менюто през 1972 г. Рецептата е официално депозирана с нотариален акт през 2010 г.

Името, свързано с създаването на десерта, е това на сладкаря Роберто „Лоли“ Лингуаното. Произходът на тирамисуто обаче остава предмет на спор между Венето и Фриули-Венеция Джулия, така че не може категорично да се твърди, че именно Le Beccherie е създателят на първото тирамису.

Десерт, роден от закуска

Според Алба Кампеол от семейството, което управлява Le Beccherie, идеята тръгва от традиционна закуска със суров жълтък, захар и кафе. В района била позната и простата смес sbatudin – разбит жълтък със захар, която се използвала като бърза енергийна храна.

По-късно Алба Кампеол и сладкарят Роберто Лингуаното започнали да експериментират. След различни варианти със сметана и рикота стигнали до маскарпонето. Добавили кафе, савоярди и какао и постепенно се появил десертът, който днес познаваме като тирамису.

Най-интересното е колко семпъл е оригиналът.

В него няма ром, амарето, ванилия, сметана или разбити белтъци. Само шест основни продукта.

Оригиналното тирамису на Le Beccherie

За около 8–10 порции са необходими:

• 500 г маскарпоне
• 6 жълтъка
• 250 г захар
• около 30 бишкоти савоярди
• силно кафе – колкото е необходимо
• натурално горчиво какао

Ако 250 г захар ви се струват много, може да я намалите до около 160–180 г. Така десертът ще бъде по-балансиран за съвременния вкус, но вече ще е домашна адаптация на оригиналната рецепта.

Начин на приготвяне

1. Пригответе силно кафе и го оставете да се охлади напълно.
2. Разбийте жълтъците със захарта, докато сместа стане светла, плътна и въздушна. Постепенно добавете маскарпонето и разбъркайте внимателно до получаването на гладък крем.
3. Потапяйте савоярдите за кратко в охладеното кафе. Те трябва да поемат достатъчно кафе, но да останат стегнати, а не да се превръщат в мокра каша.
4. Наредете първи слой бишкоти и го покрийте с половината крем. Добавете втори слой савоярди и завършете с останалия крем.
5. Оставете тирамисуто в хладилника за няколко часа, а най-добре за една нощ. Непосредствено преди сервиране го поръсете обилно с горчиво какао.

Оригиналът не е бил в правоъгълна тава

Днес най-често виждаме тирамису в правоъгълна тава или сервирано в чаши. Първоначалното Tiramesù на Le Beccherie обаче било кръгло и се нарязвало като торта. Върху какаото със специален шаблон поставяли и логото на ресторанта.

Трябва ли да има алкохол?

Не, ако искате оригиналната версия на Le Beccherie. Ромът, амаретото, марсалата и различните кафеени ликьори се появяват в множество по-късни рецепти. Те могат да дадат приятен аромат, но вече става дума за вариация.

При класическото тирамису са достатъчни кафето, маскарпонето, савоярдите, яйцата, захарта и какаото.

Същото важи и за белтъците. Много домашни италиански рецепти ги използват, както и разбита сметана, но в историческата рецепта на Le Beccherie кремът е само от жълтъци, захар и маскарпоне.

Важна подробност за яйцата

Класическото тирамису съдържа яйца без термична обработка. За по-голяма безопасност у дома е разумно да използвате пастьоризирани яйца или пастьоризирани жълтъци, особено когато десертът ще се консумира от деца, възрастни хора или хора с по-висок риск от хранителни инфекции.

Тайната е в простотата

Тирамисуто е доказателство, че понякога няма нужда да добавяме още и още продукти, за да получим страхотен десерт.

Хубаво маскарпоне, силно кафе, качествени савоярди и горчиво какао са напълно достатъчни. Именно контрастът между сладкото и горчивото, между плътния крем и напоените бишкоти, прави десерта толкова разпознаваем.

От шест прости продукта се ражда десерт, който за няколко десетилетия се превръща в една от най-популярните кулинарни визитки на Италия.

Понякога най-добрата рецепта е тази, от която няма какво повече да махнеш.