ХакНюз

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от средноденонощни температури, близки до климатичните норми, и продължаващ дефицит на почвена влага в полските райони на страната.

Лятото продължава с пълна сила и през септември. През седмицата в Пловдив и региона максималните стойности на живака ще достигат 32-36 ℃. Кратко захлаждане със слабо преваляване се очаква в четвъртък. 

През втората половина от периода и в страната се очакват локални и краткотрайни валежи, основно в Западна България, които ще са без стопанско значение. Максималните температури ще достигат 33-34 ℃, което в съчетание с дефицита на почвена влага ще създаде неблагоприятни условия за развитието на късните зеленчуци. Препоръчително е да се увеличат поливните норми.  

Голяма част от по-късните хибриди царевица ще встъпят във восъчна и пълна зрялост,

отчитат агрометеоролозите от НИМХ. Във високите полета при слънчогледа ще се наблюдава техническа зрелост. Условията ще бъдат подходящи за прибиране на по-ранните бели десертни и винени сортове грозде. Продължаващият дефицит на почвена влага ще затрудни провеждането на агротехническите дейности, свързани с подготовката на земеделските площи, предвидени за сеитбата на есенници. 

През септември агрометеорологичните условия ще се определят от температури над климатичните норми и валежи около и под нормата за месеца. Падналите валежи през август са локални и в по-голямата част от страната, с изключение на места в североизточните и югозападните райони, са под 30% от месечната норма.

През първото и началото на второто десетдневие на септември се прогнозира вероятност за краткотрайни валежи, но след задълбочилото се лятно засушаване те няма да доведат до съществена промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

На много места в полските райони сухата и сбита почва и през втората половина на септември 

ще възпрепятства провеждането на дълбока оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. Очакват се закъснения при сеитбата на зимна рапица – култура, изискваща прецизна агротехника. Оптималният агротехнически срок за сеитбата на рапица е до края на второто десетдневие на септември.

През септември прогнозираните наднормени топлинни условия ще ускорят последните фази от развитието на късните земеделски култури. В началото на месеца при среднокъсните хибриди царевица ще се наблюдава восъчна и пълна зрелост, а при късните – преход от млечна към восъчна зрелост. По-рано от обичайните срокове, през третото десетдневие на септември, по-късните винени сортове грозде ще достигат технологична зрялост. Прогнозираното слънчево и топло време през повечето дни от месеца ще бъде предпоставка за синтеза и отлагането на повече захари в гроздето и плодовете на овошките. 

Метеорологичните условия през септември ще ограничават развитието на гъбни болести, с изключение на брашнестите мани. При зеленчуковите култури от късното полско производство не трябва да се подценяват растителнозащитните пръскания срещу акарите, зелевата и памуковата нощенка, които нанасят повреди и влошават качеството на зеленчуковата реколта. През месеца приключва вредната дейност на голяма част от неприятелите по овощните култури.

В края на септември е желателно крушовите насаждения да се обследват за наличие на опасен вредител – крушовия пъпкопробивач. Борбата срещу този неприятел е ефективна само в началото на есента срещу възрастните индивиди. При плътност на вредителя над прага на икономическа вредност (3 бръмбара на дърво) е необходимо да се извърши третиране. През септември критични минимални температури не се прогнозират и условията ще позволяват формиране на допълнителна продукция от късните зеленчукови култури, подлежащи на осланяване.

Започва новата стопанска година

На 1 септември Православната църква и народният календар отбелязват Симеоновден (деня на св. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта), с който започва църковната и новата стопанска година. Празникът е известен още като Симеон Орач, Симеон Сърп или Симеон Брульо, защото тогава официално започват есенната оран, сеитбата и събирането (бруленето) на орехите. Домакините замесват тесто и пекат пресни питки, с които ритуално захранват воловете за берекет и здраве на добитъка. Следи се кой пръв ще влезе в къщата – ако е добър и заможен човек, годината ще е плодородна.   

На този ден нищо не се дава назаем и не се изнася от дома, за да „не се изнесе плодородието“ и късметът. Не се перат и не се простират бели дрехи, за да не останат празни класовете на нивите. Забранена е домашната работа с вълна, за да се предпазят стадата от вълци.